.. Хисаря е древен и млад град. Древен като своите лечебни извори и млад като техните свежи струи.

Още в петото хилядолетие преди новата ера край Хисарските минерални извори възникнало праисторическо селище от късния неолит. От тогава животът в него никога не е замирал. Историята не е съхранила името му.

След завладяването на Тракия от римляните през 46 г. от н. е. , малкото селище на тракийското племе беси постепенно се разраства и става известно с вълшебството на целебните си извори. В началото на римския период,според преданията и легендите , името му било Аугуста.

По-късно римският император Диоклециан, установил се тук заради лечебните минерални води, дава името си на града - Диоклецианопол.

През IV, V, VI век градът е трети по големина в провинция Тракия, след Филипопол / Пловдив / и Берое / Стара Загора /. През IV век, за да бъде защитен от вражи нападения, бил ограден с крепостни стени. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули . В античния град се е влизало през четири големи порти. Той е бил изграден по всички правила на римското градоустройство - с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили на римската аристокрация. Този древен град, защитен от крепост, прикътала зад дебелите си стени беломраморни сгради, вълшебни извори и славееви песни, става притегателен център за траки, римляни, византийци, славяни и българи.

След падането на Западната Римска империя древният град Диоклециан е част от Византия и се превръща в духовен християнски център. От това време датира построяването на десет раннохристиянски базилики.

През 820 година Пловдив и Пловдивска област влизат в границите на Първата българска държава. Хисаря е включен в пределите на Средновековна България , като наред със славата си на лековитите минерални води, играел ролята и на духовен център.

През периода на Византийското владичество, на мястото на изпепеления античен град, израснало малко градче, за което има исторически данни, но името му не е известно.

По време на Втората българска държава земите на Хисарското Средногорие били арена на люта бран от византийци и кръстоносци, а по късно, през 1364 година, падат под турско владичество.

Свободолюбив и борчески е Хисарският край. Народната памет пази спомена за красотата и величието на хайдутското движение, за светлите личности и идеалите, свързани с националното и духовно Възраждане, за саможертвата на въстаниците от Април 1876 година, когато местното население се вдигнало на бунт срещу петвековните поробители. При потушаване на въстанието селата Старосел и Синджирлии / сега

“Веригово “/, са били опожарени от развилнелия се башибозук. В кв. “Веригово” е възстановена църквата, в която Апостолът на свободата, Васил Левски, е събирал местния революционен комитет. Запазена е и къщата, в която той е отсядал.

След Освобождението на България през 1878 година Хисаря, опожарен до основи, започва да възвръща някогашната слава на лековитите минерални извори.

Селището навлиза в своя нов Ренесанс.

Целият двадесети век е характерен с непрекъснатото нарастване на популярността му като балнеолечебен център. От малко селце, известно като Хисар, Хисар-Кюселере и Хисар-Момина баня, през 1964 година курортното селище Хисар-Момина баня, съединено от с.Хисар /сегашния археологически резерват/ и някогашното голямо село Хисар-Момина баня /Хисар-Кюселери/, е обявено за град с името Хисаря . В границите му влизат Хисар - централната градска част /археологическият резерват/ и с.Хисар-Момина баня, като квартал “Момина баня”. По-късно към новия град са присъединени селата Веригово /Синджирлий/ и Миромир, като квартали “Веригово” и “Миромир”.

Днешните квартали на град Хисаря:
- МОМИНА БАНЯ,
- ВЕРИГОВО,
- МИРОМИР
имат собствена история, духовен облик, култура , празнично-обредна система и фолклор, които са съхранени и се предават на поколенията.
Съвременният град Хисаря, център на община Хисаря в област Пловдив, е световноизвестен национален и международен туристически център , гостоприемен и модерен европейски курорт. Той предлага прекрасни условия за отдих и балнеолечение, за конгресен , еко-пешеходен, селски , културен, ваканционен и други видове туризъм , незабравими изживявания в света на тайнствата и красотите на Хисарското Средногорие.

Богатото наследство на община Хисаря от тракийски и римски археологически паметници, духовни и културни центрове, автентичен фолклор и традиции , общуването с местното население , уютните места за отдих и удоволствие, минералните води в Хисаря и Красновски минерални бани са привлекателно място за туристите от страната и чужбина.

Крепостната стена, ням и величествен свидетел на историята на града, заобиколена от красиви паркове съществува и до сега.Старинният град е обявен за археологически резерват, в който могат да се видят тракийска гробница, разкопките на римски терми , казарми и административни сгради .

На територията на Община Хисаря, на 20 км. западно от града, се намира с. Старосел, където през 2000 година бе разкрит Тракийски култов храм , датиран от края на V и началото на IV век преди новата ера. Това е един от най - големите тракийски царски комплекси в Югоизточна Европа. Със своята монументалност и богато царско погребение, със златни и сребърни накити, бойни доспехи и рисувани керамични съдове, храмът е притегателна точка за туристите от всички поколения.

КВАРТАЛ “МОМИНА БАНЯ “ В ГРАД ХИСАРЯ
За далечното минало на квартал “Момина баня” в град Хисаря, област Пловдив, бившето с. Хисар Кюселери; Хисар Момина баня, няма исторически паметници.

Наличието на езически обичаи и запазената до наши дни празнично-обредна система дава основание на изследователите да твърдят , че това селище е с тракийски произход.

Няма данни за името на селището до падането на Хисарския район под турско владичество през 1364 година.

Първият писмен документ за него е от 1576 год. , турски данъчен регистър, съхраняван в Народна библиотека “Иван Вазов”, гр. Пловдив. В него е записано “Кюселер обасъ” /Кюселерска община/, “Кааза Филибе” /област Пловдив/, “Нахия Гьопса” – районът на Гьопса /река Стряма/.

До 1934 година селото се нарича Хисар Кюселере, а след това е преименувано на с. Момина баня. От 1942 година с. Хисар и с. Момина баня се сливат с името Хисар Момина баня.

От 1964 година селището е обявено за град с наименование Хисаря и става негов квартал с името “Момина баня”.

Малкото писмени паметници, с които разполагат потомците на някогашното Хисар Кюселере, дават представа за Кюселерското население ,което се самоопределя с ясно българско самосъзнание, въпреки че за петстотин години му е било натрапено съжителство с нашествениците турци.

В предосвобожденския период в Хисар Кюселере съотношението между турското и българското население е било 50 на 50 %. Турската махала е била от южния край на селото.Двете махали са представлявали две кметства – българско и турско.

В Хисар Кюселере през 1843 год., а според някои изследователи 1839 г., е създадено първото за Хисарския район училище .Първата училищна сграда на селото е построена през 1872 година със средства на българското население. Едно от нейните помещения, тайно от турците се е ползвало за църква.

През 1883 г. година е построена сградата на църквата “Успение Богородично”.

Хисар Кюселерци са били готови за участие в Априлското въстание, но преждевременното му избухване и арестуването на ръководителите на революционния комитет осуетяват избухването му .

Башибозукът от с.Хисар Кюселере опожарява с. Синджирлии /кв. Веригово/ и подлага на репресии и грабеж населението от българската махала.

След Освобождението в Хисар Кюселере не остава нито едно турско семейство. Изселват се от страх за отмъщение за злините, които са сторили на местното население.

В освободеното с. Хисар Кюселере /Хисар Момина баня/ кипи бурен обществен и културен живот. Хисар Кюселерци правят избори, пишат кореспонденции, участвуват в дейността на Окръжния съвет, протестират в Народното събрание, довършват сградата на църквата, строят нови сгради за училището, правят митинги, уволняват местни корумпирани първенци, организират певчески женски групи, подкрепят гладуващите в Съветска Русия, борят се за собствеността на минералните извори, строят паметници на загиналите за обединението на България, искат амнистия за политически затворници, учредяват читалище, устояват правата си, участвуват във всички събития на българската национална история, допринасят за утвърждаването на Хисаря ката неповторим балнеолечебен, курортен и туристически център.

Хисар Момина баня /Хисар Кюселере/ ,сега квартал “Момина баня”, е неотделима част от историята на град Хисаря ,област Пловдив.

КВАРТАЛ “ВЕРИГОВО” В ГРАД ХИСАРЯ
Някогашното село Синджирлий /Веригово/ е сегашния квартал “Веригово” на град Хисаря.

Изследователите на Веригово, като имат предвид преданията и легендите, сочат началото на заселването му в края на XIV и началото на XV век.

Преселниците били само българи. Надделява мнението ,че те са от славянски произход. Няма открити писмени паметници за потвърждаване на тези хипотези , но близката история на Веригово е ярко доказателсво за родолюбието, духа и българското самоопределане на местното население.

Най-ярките страници от историята на Веригово са от времето на Възраждането , когато вериговци започват да говорят за необходимостта от просвета , духовна свобода и човешки права.

През зимата на 1869 година , в къщата на Баба Билка, Васил Левски организира революционния комитет в село Синджирлий

Панайот Волов и Георги Бенковски посещават селото през пролетта на паметната 1876 година. Антон Билкин поема председателството на революционния комитет и е главен представител на синджирлийци на събранието в Оборище .

На 21 Април 1876 година в Синджирлий пристига Кървавото писмо. Селото се обябява за свободно. Всичките му жители , без изключение , изоставят домове , покъщнина и тръгват за Копривщица.

Десет дни трае радостта и възторга на синджирлийци.

Пристигналият от Хисар-Кюселери , Мътеница и други турски села башибозук,с присъщото му фанатично настървение пали, граби домовете и имуществото на синджирлийци.

Двеста къщи, училището и църквата “Св. Димитър”/най-старата църковна сграда в района/ са превърнати в пепелище. Над двадесет синджирлиийци са затворени и изпратени на заточение. Антон Билкин е убит. Жестокостите на турците не секват. Населението на Синджирлии,обезверено, бездомно, ограбено, подхвърлено на капризите на съдбата, тръпне в сковаващ страх и ужас.

Синджирлий става известно на света.

В селото пристига неговата благодетелка Лейди Емили Странгфорд, която подпомага местното население и свидетелствува за жестокостите на турската власт.

След Освобождението във Синджирлий се завръщат оцелелите заточеници и селото започва бавно да се възстановява. Укрепва стопанския,обществения и духовния си живот.Дава свидни жертви през Първата и Втората световни войни.

През 1934 година Синджирлий е преименувано на село Веригово.,което по-късно, през седемдесетте години на Двадесети век, става квартал на град Хисаря.

КВАРТАЛ “МИРОМИР” В ГРАД ХИСАРЯ
През 1608 година , на километър-два , според местните предания, на юг от руините на крепостта Хисаря и топлите минерални извори , се появява ново селище.

Това е село Даваджово /по-късно село Миромир/, а сега квартал на град Хисаря. Турците нарекли преселниците “Даваджии”,затова че имали постоянни “давии”/кавги/ със съседните села.

Заселниците са павликяни, дошли от Северна България, от района на Белене, като често местеща се общност за да избегне непосилните турски данъци, но все още не приела католицизма.

Павликяните са от Арменски произход и са били от най-добрите войници на Византия. По-късно , през IX и X век са разселени от императорите по българските земи, а още по късно, от цар Калоян.

През 1622 година селото вече има сто къщи /500 жители/, от които половината са поканени и готови да приемат католицизма . Имало надежда и другите да приемат тази вяра .

Това е първото село от Южна България, което е приело католицизма.

На 25 ноември 1646 година Петър Богдан , Отец Кустоса и Дон Джакомо масово кръщават и миропомазват населението от Даваджово. Покръстен е и поп Руско, който е назначен и проповядва по каноните на Западната християнска религия. На няколко пъти до 1870 година Петър Богдан посещава Даваджово и неговите доклади до Конкрегацията са основните писмени паметници за ранната история на кв. “Миромир”.

До 2004 година , католическите свещеници, служили в кв. “Миромир” са шестдесет и двама , а братя монаси - четиринадесет. Те са били италианци, австрийци, далматинци, българи – оказали благотворно влияние за опазване на традициите и нравите на това население.

“Яката вяра “, както ги наричат в Хисарския край, е свързала народните традиции с църковните обреди и това е спомогнало за оцеляването им.

В духовния летопис на кв.”Миромир” от 1897 година насам ярко присъства просветното дело на светските учители.