.Община Хисар е разположена в Горнотракийската низина, върху южните склонове на Средна гора. Преходът на Средна гора към Тракия е плавен, с общ наклон на юг.
Общината се намира в Южен централен район на България и е на 40 километра северно от Областния център град Пловдив.
Общата площ на община Хисаря е 549 кв.км, от които 206 кв.км. са горски фонд и 13 кв.км. населено място. Останалата площ е главно селскостопански фонд.

Община Хисар попада в преходно-континенталната климатична област на България, обхващаща Горнотракийската низина, Подбалканските полета, котловинните полета по средното течение на р. Струма и най-източните части на Северна България, без Черноморското крайбрежие.
Най-съществена особеност на климата е преходният му характер, като в едни години има превес субтропичното влияние на Средиземноморието, а в други - средноевропейският континентален климат.
Зимата е топла и мека. За това оказват влияние въздушни маси, които нахлуват от юг и се задържат от старопланинския масив и ридовете на Средна гора. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината и е със средна дебелина 5 см.
Лятото е продължително и приятно. През месеците юли и август влажността е ниска, а ветровете са слаби.

Температура на въздуха
Средната годишна температура на въздуха е 11.5 градуса С.
Средна лятна температура 21.4 градуса С, а средна зимна температура 1.1 градуса С. Минималните януарски температури са -10 градуса С, -11 градуса С.
Температурните инверсии не са характерни, макар че се срещат в по-ниските части на низината.
Абсолютната максимална температура за гр. Хисаря е 39,6 градуса С.

Валежи
Поради дъждовната сянка на планините Средна гора и Стара планина, средните годишни валежи са малко и възлизат на 500 л/кв м .
Характерни са 2 валежни максимума – юнски, поради континенталното влияние и ноемврийски, поради средиземноморското климатично влияние.

Посока и скорост на вятъра
Преобладаващите ветрове са източните, със средна годишна скорост 1,1 м/сек. Силните и бурни ветрове са рядкост, като 80 % са със скорост от 0 до 1 м/сек, което е много благоприятно за зимния сезон.
Качество на въздуха в приземния слой от атмосферата
В района на община Хисар нивата на замърсяване на въздуха са под долните оценъчни прагове. Няма замърсители на l въздуха.

Транспортни връзки
Пътищата от републиканската пътна мрежа на територията на община Хисаря са с дължина 63,4 км и включват: път II клас – П – 64 Пловдив – Карлово (в района на с. Михилци) с дължина 4 км и пътища III клас, с обща дължина 59,4 км. .


Води

Разпространение, количествена и медицинска оценки на хидроминералните ресурси
Минералните води от гр.Хисаря, с.Старо Железаре и с.Красново се използват за пиене и за лечението на бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни, чернодробни заболявания, на опорно-двигателния апарат.
Хидроминералните ресурси на минералните извори в общината са 62.10 л./сек , а в качествено отношение са еднородни. Всички попадат в категорията на слабо минерализираните термални води. Това са води с минерализация под 1 мг/л..

От изброените по-горе сондажи и каптажи общинска собственост е само находището в с. Старо Железаре, като същият е даден на концесия. Останалите са държавна собственост.
Водоизточниците са сондажни и каптажни.
Дълбочината на сондажите в гр. Хисаря е от 300 до 600 м., а в с. Красново е 160 м..
Дълбочината на каптажите в гр. Хисаря е от 4 до 32 м., а в с. Красново е 8 м..
По своите физико-химични качества разглежданите води са бистри, безцветни, с температура 45–52 0 С. Характеризират се като хидрокарбонатно-натриеви (алкални) минерални води.

Медицинска оценка на минералните води
Водите в Хисаря са слабо минерализирани –170 до 275 мг/л.. Преобладаващо е съдържанието на хидрокарбонати и натрий.

Използват се за питейно лечение на бъбречни и урологични , на чернодробно-жлъчни и стомашно-чревни заболявания.

Използването на водите за къпане създава възможност за външно въздействие върху заболявания на опорно-двигателния апарат, на гинекологичните заболявания, обмяната на веществата и ендокринната система.

Радиоактивността на минералната вода, особено на каптаж “Момина баня”, на сондажи № 1 и № 5, дава възможност за провеждане на радонови инхалации.

Минералната вода в с. Красново е слабо минерализирана – 354 мг./л., хидрокарбонатно-сулфатно натриева, с 3 – 4 мг./л. флуор. Приложението на водата е за лечение на опорно – двигателния апарат, периферната нервна система, на вътрешните органи, бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно – жлъчни, гинекологични и кожни заболявания.

Минералната вода от находището в с. Старо Железаре се използва само за пиене.

Хидроложка характеристика
Хидроложката система в района на Община Хисаря се определя от реките ”Стряма”, ”Калаващица”, ”Пикла”, “Пясъчник”. Те имат постоянен дебит и голяма водосборна площ.

р. Пясъчник
Дължината й е 72 км., а басейнът й обхваща 663 кв.км.. В горното си течение носи името Стара река. Води началото си от местността “Барикадите”, под връх Шилигарка. Спуска се в югоизточна посока и събира водите на многобройни по-големи и по-малки течения. Река Пясъчник тече през добре оформена долина, но при навлизането си в Горнотракийската низина се дели на ръкави. В планинската част протича доста буйно и поройните й води са причинявали наводнения. С построяването на язовир “Пясъчник” водите й са под контрол и се използват за напояване.

р. Пикла

От “Вълкова могила” води началото си Айрянска река. Тя събира водите на Бриганов дол, Банков дол, Тъмния дол и се спуска през с. Мътеница. На изток от нея тече Пукнатата река, която извира под Марков камък. В нея се вливат Тополов дол, Кастранджиев дол, Клисав дол, Лала дере и редица др. по-малки дерета. В района на с. Паничери двете реки се сливат и образуват р. Пикла. От тук реката се движи през Горнотракийската низина до с. Калояново и се влива в р. Пясъчник. Има непостоянен дебит, с максимум през пролетта.

Останалите реки имат малка водосборна област и поради това дебита им има сезонен характер.

Хидроложките условия се определят от подпочвени води, от които чрез тръбни и шахтови кладенци се водоснабдява населението, а за напояване са изградени хидротехнически съоръжения - язовирите.

Язовири на територията на община Хисар

Общият брой на язовирите на територията на Община Хисар е 57 . Публична общинска собственост са 51, държавна собственост са 2 - “Синята река “ и “Пясъчник”, а 4 не са актувани.

СПИСЪК НА ЯЗОВИРИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ХИСАР, АКТУВАНИ КАТО ПУБЛИЧНА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ

град Хисаря

1.ДЮЛИТЕ -18.6 дка
2.МОМИНА БАНЯ -206.818 дка
3.ВЕРИГОВО /ХИСАРЯ-6/- 69.074 дка
4. САИТЕ /КАРАТОПРАК/ -37.134 дка

село Михилци
1. СРЕДОКА -23.00 дка, село Черничево
1. КАЛИНКАТА /БАИРА/- 104.615 дка
2. ДРЕНАКА /ПОТОКА/ -20.579 дка
3. ЛОЗЯТА -9.906 дка
4. БАИРА -5.948 дка

село Старо Железаре
1. ПАПАЗ ДЕРЕ – 1 104.615 дка
2. ПАПАЗ ДЕРЕ – 2 20.579 дка
3. ПАПАЗ ДЕРЕ – 3 9.948 дка
4. ГЕРЕНДЖИКА -123.370 дка
5. АЗМАКА -2.174 дка
6. ЮРАТА -7.489 дка
7. ПАМУКЧИЙКАТА -20.458 дка
8. ВОДОЕМА -21.070 дка
9. РЕДЖЕПИЦА- 4.692 дка

село Ново Железаре
1. КОЛАК ДЕРЕ -25.489 дка
2. СЕЛСКИ ГЬОЛ /НОВО ЖЕЛЕЗАРЕ/ -711.289 дка
3. АЗМАКА- 10.114 дка

село Паничери
1. КАВАКА- 799.182 дка
2.ДЪБРАВА- 162.147 дка
3.ДЪБРАВА -23.924 дка
4.ГРУЙНОВО ДЕРЕ -128.199 дка
5.ПОД РАКИДЖИЙНИЦАТА -8.777 дка
6.ТАРЕВСКО ДЕРЕ -97.243 дка
7.БЕЛЕСИС -39.954 дка
8.СТАРИТЕ ЛОЗЯ -11.048 дка
9.СТАРИТЕ ЛОЗЯ -21.279 дка
10.СТАРИТЕ ЛОЗЯ3 -1.146 дка

село Мътеница
1. АЛМАЛЪКА /МЪТЕНИЦА – 2/ 218.881 дка
2. ПОРТА БААЛА - 41.678 дка.

село Старосел
1.ДРАГАНЧОВ ДОЛ -27.963 дка
2.БАНСКИ ДОЛ- 463.576 дка
3.РАКОВИЦА -27.023 дка
4.ДЪБРАВАТА -141.051 дка
5.МАНЕВ ДОЛ -129.248 дка

село Красново
1.МЪГЛОВИ ЛИВАДИ- 37.021 дка
2.КЕРЕЗЛЪКА-56.842 дка
3.ОРЕШАКА -31.449 дка
4.ГОРЕН КОЗЛУК /КРАСНОВО – 8/ 34.647 дка
5.ДОЛЕН КОЗЛУК /КРАСНОВО – 7/ 39.994 дка
6.ГОРСКИ ПЪТ -17.429 дка

село Кръстевич
1.ЛЕЩАКА -70.780 дка
2.ДО ГРОБИЩЕТО- 6.680 дка
3.ДРЕНАКА /КРЪСТЕВИЧ – 3/ 60.856 дка
4.ТАШ БУНАР -47.829 дка

село Беловица
1.КОРУДЖАКА /БЕЛОВИЦА/ -164.491 дка
2.КИНЛЯКА -121.895 дка

село Мало Крушево
1.ПОЛИЦАТА /КРУШЕВО/- 127.617 дка /язовирът е в землището на с. Красново/

ПО-МАЛКИ ЯЗОВИРИ

град Хисаря
1.РИБАРНИКА -1 5.231 дка
2.РИБАРНИКА- 2 4.778 дка
3.РИБАРНИКА- 3 3.547 дка
4.ХИСАР-8 - 99,439 дка

Защитени територии

На територията на Община Хисар има три защитени местности и една природна забележителност:

Защитената местност ” Дъбите”- “Конска поляна ”
Намира се в землището на с. Кръстевич , в близост до хижа “Бунтовна”.
Обявена е за защитена със Заповед №4526/17.11.1975г. на МГОПС с площ 294.7 ха., с цел да се запази характерен и забележителен ландшафт на местността, включващ вековни букови гори с голямо разнообразие на растителни и животински видове, ползваща се за отдих и туризъм.
Защитената местност е държавна собственост, охранява се и се стопанисва от ДЛ гр. Хисаря, под контрола на РИОСВ – Пловдив. Няма план за управление.

Защитена местност “Барикадите”
Прекатегоризирана е със заповед № РД – 332/31.03.2003г. на Министъра на околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 77/03.02.1986 г. на председателя на КОПС, в защитена местност. Намира се в землищата на гр. Копривщица, община Копривщица и на село Старосел, община Хисаря. Защитената местност е с площ 119,7 ха. и е обявена за такава с цел опазване на вековна букова гора и характерен ландшафт с широколистни гори и ливадни съобщества.

Защитена местност “Чивира ”
Прекатегоризирана е със заповед № РД – 326/31.03.2003г. на Министъра на околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 356 от 05.02.1966г. на председателя на КГГП в защитена местност. Намира се в землищата на с. Старосел, община Хисар и с. Каравелово, община Карлово.
Площта на защитената територия е 106,5 ха. Обявена е за такава с цел опазване на вековната букова гора и характерен ландшафт с широколистни горски и ливадни съобщества.

Природната забележителност ”Дванадесетте дръжкоцветни дъба”
Обявена е за такава със Заповед № 18/08.01.1981 г. на КОПС при МС. Намира се в местността “Гереня”, землището на с. Паничери, община Хисар. Площта на природната забележителност е 20 ха.. Частна собственост.
Съгласно изискванията на Закона за защитените територии природната забележителност следва да бъде категоризирана в защитена местност. Дъбовете с чаплова колония, които са на възраст над 200 г. се намират в частни ливади, които през есенно-зимния период се използват за пасище от местното население.

Фауна и видове- обект на ловен туризъм

Фауната на общината е взаимосвързана с определени екологични предпоставки, осигурявани от растителността, климата, водите, антропогенното въздействие. Според зоогеографското райониране община Хисар обхваща част от Предпланинския и Горнотракйиския район на Медитеранската подобласт при н.в./надморска височина/ от 200 до 1530 м..
Тук обитават евросибирски и централноевропейски видове от преходно-средиземноморския фаунистичен комплекс.
Типични представители на евросибирските видове в България са: Лин ( Tinca tinca ) и Каракуда (Carassius carassius) - от рибите, Саблеклюн (Recurvirostra avose t ta) - от птиците, Воден плъх (Arvicola terrestris) – от бозайниците, а от централноевропейските: Голям гребенест тритон ( Triturus cristatus ), Обикновен тритон (Triturus vulgaris), Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata ), Обикновена чесновница (Pelobates fuscus), Дъждовник (Salamandra salamandra) – от земноводните, Медянка (Coronel a austriaca) – от влечугите, Златка (Martes martes), Дива европейска котка (Felis sylvestris), Лешников сънливец ( Muscardinus avellanarius )и Обикновен сънливец (Glis glis ) - от бозайниците.
Дъбовите горски формации в Средна гора създават подходящи
условия за развитие на дивечовите популации .

Обитаващите ловни видове тук са:

І. Клас Бозайници ( Classis Mammalia )
Сем. Еленови (Familia Cervidae )
- Благороден елен (Cervus elaphus) – обитава в ограничено количество ДЛР.
•  Елен лопатар (Dama dama)
•  Сърна (Capreolus capreolus) – обитава района повсеместно с неравномерна гъстота.
Сем. Свине (Familia Suidae)
•  Дива свиня (Sus scrofa) – обитава повсеместно района на ДЛ ”Хисар” със запас близък до нормалния и с неравномерна гъстота.
Сем. Зайци (Familia Lep u ridae)
•  Заек (Lepus europaeus) – повсеместно разпространен с равномерна гъстота.
Сем. Катерици (Familia Sciuridae)
•  Катерица (Sciurus vulgaris) – повсеместно разпространена.
Сем. Сънливци (Familia Gliridae)
•  Glis glis (Съсел) – обитава ограничено широколистните гори.
Сем. Кучеподобни (Familia Canidae)
•  Вълк (Canis lupus) – обитава високопланинските части на ДЛР.
•  Чакал (Canis aureus) – обитава повсеместно.
•  Лисица (Vulpes vulpes) – обитава повсеместно.

Сем. Котки (Familia Felidae )
•  Дива котка (Felis sylvestris) – повсеместно разпространена в горските комплекси.
  Сем. Порови (Familia Mustelidae)
•  Белка (Martes foina) – повсеместно разпространение.
•  Черен пор (Mustela putorius) – обитава предимно около застроените площи.
•  Язовец (Meles meles) – разпространение в горските комплекси предимно около обработваемите площи.
Освен изброените ловни видове в района се среща и защитения вид – Невестулка (Mustela nivalis).

ІІ. Клас Птици (Classis Aves)
  Сем. Фазанови (Familia Fasianidae )
•  Колхидски фазан (Fasianus colhicus)– отглежда се във фазанарии.
•  Яребица (Perdix perdix) – повсеместно разпространена в горските комплекси и около обработваемите площи.
•  Пъдпъдък (Coturnix cotur) – среща се по време на прелета в предоставените райони на СЛРБ.
  Сем. Гълъбови (Familia Columbidae )
•  Гривек (Columba palumbus) – разпространен в горските комплекси.
•  Гургулица ( Streptopelia turtur ) – повсеместно разпространена в районите на СЛРБ.
•  Гугутка (Streptopelia decaocto) – около населените места.
  Сем. Брегобегачи (Familia Charadriidae )
•  Горски бекас ( Scolopax rusticola ) – среща се рядко.
  Сем. Гъскови (Familia Anseridae )
•  Зеленоглава патица (Anas platirinchos) – среща се по време на прелета около язовирите на територията на общината.
•  Голяма белочела гъска (Anser albifrons) – по време на прелета в значително количество около язовирите в района.
•  Зимно бърне (Anas crecca) и Лятно бърне (Anas querquedula) – срещат се по време на прелета в язовирите.
Освен изброените ловни видове, в района обитават и значително количество птици, представители на семействата: Ястребови, Соколови, Сови, Дроздове, Завирушки, Орехчета, Сврачки, Синигери, Зидарки, Дърволазки, Стърчиопашки, Чучулиги, Врабчови, Чинки, Кълвачи, Лястовици, Щъркели и др..

ІІІ.Клас Костни риби ( Classis Osteichtyes )
  Сем. Шаранови (Familia Cyprinidae)
•  Шаран (Cyprinus carpio) – Естествено разпространен и изкуствено зарибяван на територията на лесничейството.
•  Каракуда (Carassius carassius) – Естествено разпространена в язовирите на територията на лесничейството.
•  Кефал (Leociscus cephalus) – Естествено разпространен в долните течения на реките и крайбрежията на язовирите.
•  Червеноперка (Scardiniu s erythrophtalmus) – Естествено разпространена в язовирите.
•  Уклей (Alburnus alburnus) – Естествено разпространен в язовирите.

Гори

/ състояние, видово разнообразие, собственост, използване за рекреационни цели, за дърводобив и други /

Площта на горите на територията на Община Хисар е 202 кв.км..

Преобладават следните дървесни видове: Бял бор; смърч; бук ; келяв габър; акация ; габър; черен бор; дугласка ела ; зимен дъб; благун ; космат дъб; цер; други широколистни видове .
По бреговете на реките и долната част на склоновете са се настанили някои по-влаголюбиви видове, като елши, тополи и трепетлики. Върху най-стръмните терени естествената горска растителност се състои от насаждения с преобладаващи видове - космат дъб и келяв габър смесени с мъждрян, клен, по-рядко от слабо продуктивни цер, благун, габър, бряст и др..
В горите никнат различни видове гъби, горски плодове и билки като: Жълт кантарион ( Hipericum perforatum ) и Червен кантарион ( Centaurea erythrea ), Съсънка ( Anemone pratensis ) Бял равнец ( Achilea millefolium ) и Жълт равнец, Иглика ( Primula veris ), Мащерка ( Thymus sp ), Ружа ( Altaea officinalis ), Бъз ( Sambucus nigra ), Шипка ( Rosa canina ), Глог ( Crataegus monogyna ), липов цвят и много други .
Екологичните условия благоприятстват развъждането на ценен дивеч (благороден елен, дива свиня, фазан и други). Създават добри условия за развитие на ловен и еко-пешеходен туризъм.

Демографски фактори

НАСЕЛЕНИЕ НА ОБЩИНА ХИСАР ПО ДАННИ ОТ М.ФЕВРУАРИ 2003 Г.