
.Община Хисар
е разположена в Горнотракийската низина, върху южните склонове на Средна
гора. Преходът на Средна гора към Тракия е плавен, с общ наклон на юг.
Общината се намира в Южен централен район на България и е на 40 километра
северно от Областния център град Пловдив.
Общата площ на община Хисаря е 549 кв.км, от които 206 кв.км. са горски
фонд и 13 кв.км. населено място. Останалата площ е главно селскостопански
фонд.
Средната
надморска височина на района е 300 метра над морското равнище.
Транспортната обвързаност на Общината с националната мрежа се определя
от близостта на автомагистрала “Тракия”, подбалканската автомагистрала
и ЖП отклонението от линията Пловдив-Карлово. През териториалната единица
преминават предимно пътища от ІІ, ІІІ и ІV клас, осъществяващи междуселищните
връзки в общината и съседните общини – Карлово, Калояново, Стрелча и Съединение.
Релефът на района е формиран от южните слонове на Същинска Средна гора.
Най-високите върхове в близост до Хисаря са в. Богдан /1 604 м / и в.
Алексица /1 530 м/.
Същинска Средна гора, която заема най-високия дял на планината се отличава
със заоблено и плоско било. Докато на север се спускат стръмни склонове,
обрасли с гори, то южните са по-полегати и постепенно прехождат в Маришката
низина.
Ядрото на Същинска Средна гора е изградено от средногорски гранит. Високометаморфната
кристалинна серия на Средна гора е представена от гранитен батолит, вложен
предимно в гнайси и амфиболити.
Сепонски варовици, мергелни вулканити представят кредата, която има много
по-голямо разпространение по южните склонове на Средна гора.
Тракийската низина има разнороден строеж. Най-отдолу се откроява кристалинната
основа, която е неравномерно потънала и покрита с по-млади наслаги.
На територията на Общината няма свлачища и срутища. Ерозията е застъпена
частично сред южните склонове на Средна гора. Карст не се среща. Повсеместни
детайлни проучвания за установяване на физико-механичните показатели на
почвите не са извършвани.
Районът е беден на рудни, нерудни и инертни материали.
Климат
Община Хисар попада в преходно-континенталната климатична
област на България, обхващаща Горнотракийската низина, Подбалканските
полета, котловинните полета по средното течение на р. Струма и най-източните
части на Северна България, без Черноморското крайбрежие.
Най-съществена особеност на климата е преходният му характер, като в
едни години има превес субтропичното влияние на Средиземноморието, а
в други - средноевропейският континентален климат.
Зимата е топла и мека. За това оказват влияние въздушни маси, които
нахлуват от юг и се задържат от старопланинския масив и ридовете на
Средна гора. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината и
е със средна дебелина 5 см.
Лятото е продължително и приятно. През месеците юли и август влажността
е ниска, а ветровете са слаби.
Температура на въздуха
Средната годишна температура на въздуха е 11.5 градуса С.
Средна лятна температура 21.4 градуса С, а средна зимна температура
1.1 градуса С. Минималните януарски температури са -10 градуса С, -11
градуса С.
Температурните инверсии не са характерни, макар че се срещат в по-ниските
части на низината.
Абсолютната максимална температура за гр. Хисаря е 39,6 градуса С.
Валежи
Поради дъждовната сянка на планините Средна гора и Стара планина, средните
годишни валежи са малко и възлизат на 500 л/кв м .
Характерни са 2 валежни максимума – юнски, поради континенталното влияние
и ноемврийски, поради средиземноморското климатично влияние.
Посока и скорост на вятъра
Преобладаващите ветрове са източните, със средна годишна скорост 1,1
м/сек. Силните и бурни ветрове са рядкост, като 80 % са със скорост
от 0 до 1 м/сек, което е много благоприятно за зимния сезон.
Качество на въздуха в приземния слой от атмосферата
В района на община Хисар нивата на замърсяване на въздуха са под долните
оценъчни прагове. Няма замърсители на l въздуха.
Транспортни връзки
Пътищата от републиканската пътна мрежа на територията на община Хисаря
са с дължина 63,4 км и включват: път II клас – П – 64 Пловдив – Карлово
(в района на с. Михилци) с дължина 4 км и пътища III клас, с обща дължина
59,4 км. .
Води

Разпространение, количествена и медицинска оценки на хидроминералните
ресурси
Минералните води от гр.Хисаря, с.Старо Железаре и с.Красново се използват
за пиене и за лечението на бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни,
чернодробни заболявания, на опорно-двигателния апарат.
Хидроминералните ресурси на минералните извори в общината са 62.10 л./сек
, а в качествено отношение са еднородни. Всички попадат в категорията
на слабо минерализираните термални води. Това са води с минерализация
под 1 мг/л..
Находище
|
Водоизточник
|
Дебит
(л/сек) |
рН
|
t
0 C |
Минерализация
|
Радиоактивност
ем/л
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
Хисаря
|
Сондаж
№1 |
0,60
|
8,9
|
48
|
0,240
|
108,1
|
“
|
Сондаж
№3 |
12,00
|
8,96
|
52
|
0,251
|
165,3
|
“
|
Сондаж
№4 |
2,10
|
8,62
|
52
|
0,244
|
37,7
|
“
|
Сондаж
№5 |
3,30
|
8,78
|
50
|
0,242
|
98,0
|
“
|
Сондаж
№6 |
0,60
|
9,02
|
52
|
0,240
|
9,1
|
“
|
Сондаж
№7 |
7,00
|
8,95
|
52
|
0,252
|
1,44
|
“
|
Каптаж
“Хавуз” |
0,90
|
_
|
44
|
_
|
35,16
|
“
|
Каптаж
“Чулджа” |
0,80
|
8,32
|
46
|
0,242
|
31,6
|
“
|
Каптаж
“Инджез” |
0,70
|
7,5
|
41
|
0,414
|
46,0
|
“
|
Каптаж
“Кюпчез” |
1,00
|
_
|
41
|
_
|
54,7
|
“
|
Каптаж
“Чобан чешма” |
0,500
|
7,6
|
27
|
0,237
|
8,34
|
“
|
Каптаж
“Момина баня” |
4,00
|
8,9
|
46
|
0,240
|
161,0
|
“
|
Каптаж
“Момина сълза” |
1,00
|
8,48
|
43
|
0,297
|
46,8
|
“
|
Каптаж
“Парилки” |
5,50
|
8,97
|
45
|
0,236
|
41,4
|
“
|
Каптаж
“Чаир баня” |
2,00
|
8,98
|
42
|
0,225
|
21,92
|
“
|
Каптаж
“Вълкови извори“и “Пепеляшка“ |
0,30
|
8,56
|
34
|
0,257
|
18,19
|
“
|
Каптаж
“Банчето”- Миромир |
3,00
|
8,78
|
37
|
0,323
|
22,87
|
Всичко:
|
45,30
л/сек. |
Старо
Железаре |
Сондажи
2 бр. |
3,00
|
8,0
|
28
|
0,30
|
-
|
Красново
|
Сондаж
|
10,00
|
9,1
|
56
|
0,34
|
42,0
|
“
|
Каптаж
|
0,80
|
9,2
|
52
|
0,345
|
-
|
Всичко:
|
13,80
л/сек |
От
изброените по-горе сондажи и каптажи общинска собственост е само находището
в с. Старо Железаре, като същият е даден на концесия. Останалите са
държавна собственост.
Водоизточниците са сондажни и каптажни.
Дълбочината на сондажите в гр. Хисаря е от 300 до 600 м., а в с. Красново
е 160 м..
Дълбочината на каптажите в гр. Хисаря е от 4 до 32 м., а в с. Красново
е 8 м..
По своите физико-химични качества разглежданите води са бистри, безцветни,
с температура 45–52 0 С. Характеризират се като хидрокарбонатно-натриеви
(алкални) минерални води.
Медицинска
оценка на минералните води
Водите в Хисаря са слабо минерализирани –170 до 275 мг/л.. Преобладаващо
е съдържанието на хидрокарбонати и натрий.
Използват
се за питейно лечение на бъбречни и урологични
, на чернодробно-жлъчни и стомашно-чревни заболявания.
Използването
на водите за къпане създава възможност за
външно въздействие върху заболявания на опорно-двигателния апарат, на
гинекологичните заболявания, обмяната на веществата и ендокринната система.
Радиоактивността
на минералната вода, особено на каптаж “Момина баня”, на сондажи № 1
и № 5, дава възможност за провеждане на радонови
инхалации.
Минералната
вода в с. Красново е слабо минерализирана – 354 мг./л., хидрокарбонатно-сулфатно
натриева, с 3 – 4 мг./л. флуор. Приложението на водата е за лечение
на опорно – двигателния апарат, периферната нервна система, на вътрешните
органи, бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно – жлъчни,
гинекологични и кожни заболявания.
Минералната
вода от находището в с. Старо Железаре се използва само за пиене.
Хидроложка
характеристика
Хидроложката система в района на Община Хисаря се определя от реките
”Стряма”, ”Калаващица”, ”Пикла”, “Пясъчник”. Те имат постоянен дебит
и голяма водосборна площ.
р.
Пясъчник
Дължината й е 72 км., а басейнът й обхваща 663 кв.км.. В горното си
течение носи името Стара река. Води началото си от местността “Барикадите”,
под връх Шилигарка. Спуска се в югоизточна посока и събира водите на
многобройни по-големи и по-малки течения. Река Пясъчник тече през добре
оформена долина, но при навлизането си в Горнотракийската низина се
дели на ръкави. В планинската част протича доста буйно и поройните й
води са причинявали наводнения. С построяването на язовир “Пясъчник”
водите й са под контрол и се използват за напояване.
р.
Пикла
От
“Вълкова могила” води началото си Айрянска река. Тя събира водите на
Бриганов дол, Банков дол, Тъмния дол и се спуска през с. Мътеница. На
изток от нея тече Пукнатата река, която извира под Марков камък. В нея
се вливат Тополов дол, Кастранджиев дол, Клисав дол, Лала дере и редица
др. по-малки дерета. В района на с. Паничери двете реки се сливат и
образуват р. Пикла. От тук реката се движи през Горнотракийската низина
до с. Калояново и се влива в р. Пясъчник. Има непостоянен дебит, с максимум
през пролетта.
Останалите
реки имат малка водосборна област и поради това дебита им има сезонен
характер.
Хидроложките
условия се определят от подпочвени води, от които чрез тръбни и шахтови
кладенци се водоснабдява населението, а за напояване са изградени хидротехнически
съоръжения - язовирите.
Язовири
на територията на община Хисар
Общият
брой на язовирите на територията на Община Хисар е 57 . Публична общинска
собственост са 51, държавна собственост са 2 - “Синята река “ и “Пясъчник”,
а 4 не са актувани.
СПИСЪК
НА ЯЗОВИРИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ХИСАР, АКТУВАНИ КАТО ПУБЛИЧНА
ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ
град
Хисаря
1.ДЮЛИТЕ
-18.6 дка
2.МОМИНА БАНЯ -206.818 дка
3.ВЕРИГОВО /ХИСАРЯ-6/- 69.074 дка
4. САИТЕ /КАРАТОПРАК/ -37.134 дка
село Михилци
1. СРЕДОКА -23.00 дка, село Черничево
1. КАЛИНКАТА /БАИРА/- 104.615 дка
2. ДРЕНАКА /ПОТОКА/ -20.579 дка
3. ЛОЗЯТА -9.906 дка
4. БАИРА -5.948 дка
село
Старо Железаре
1. ПАПАЗ ДЕРЕ – 1 104.615 дка
2. ПАПАЗ ДЕРЕ – 2 20.579 дка
3. ПАПАЗ ДЕРЕ – 3 9.948 дка
4. ГЕРЕНДЖИКА -123.370 дка
5. АЗМАКА -2.174 дка
6. ЮРАТА -7.489 дка
7. ПАМУКЧИЙКАТА -20.458 дка
8. ВОДОЕМА -21.070 дка
9. РЕДЖЕПИЦА- 4.692 дка
село
Ново Железаре
1. КОЛАК ДЕРЕ -25.489 дка
2. СЕЛСКИ ГЬОЛ /НОВО ЖЕЛЕЗАРЕ/ -711.289 дка
3. АЗМАКА- 10.114 дка
село
Паничери
1. КАВАКА- 799.182 дка
2.ДЪБРАВА- 162.147 дка
3.ДЪБРАВА -23.924 дка
4.ГРУЙНОВО ДЕРЕ -128.199 дка
5.ПОД РАКИДЖИЙНИЦАТА -8.777 дка
6.ТАРЕВСКО ДЕРЕ -97.243 дка
7.БЕЛЕСИС -39.954 дка
8.СТАРИТЕ ЛОЗЯ -11.048 дка
9.СТАРИТЕ ЛОЗЯ -21.279 дка
10.СТАРИТЕ ЛОЗЯ3 -1.146 дка
село
Мътеница
1. АЛМАЛЪКА /МЪТЕНИЦА – 2/ 218.881 дка
2. ПОРТА БААЛА - 41.678 дка.
село
Старосел
1.ДРАГАНЧОВ ДОЛ -27.963 дка
2.БАНСКИ ДОЛ- 463.576 дка
3.РАКОВИЦА -27.023 дка
4.ДЪБРАВАТА -141.051 дка
5.МАНЕВ ДОЛ -129.248 дка
село
Красново
1.МЪГЛОВИ ЛИВАДИ- 37.021 дка
2.КЕРЕЗЛЪКА-56.842 дка
3.ОРЕШАКА -31.449 дка
4.ГОРЕН КОЗЛУК /КРАСНОВО – 8/ 34.647 дка
5.ДОЛЕН КОЗЛУК /КРАСНОВО – 7/ 39.994 дка
6.ГОРСКИ ПЪТ -17.429 дка
село Кръстевич
1.ЛЕЩАКА -70.780 дка
2.ДО ГРОБИЩЕТО- 6.680 дка
3.ДРЕНАКА /КРЪСТЕВИЧ – 3/ 60.856 дка
4.ТАШ БУНАР -47.829 дка
село
Беловица
1.КОРУДЖАКА /БЕЛОВИЦА/ -164.491 дка
2.КИНЛЯКА -121.895 дка
село
Мало Крушево
1.ПОЛИЦАТА /КРУШЕВО/- 127.617 дка /язовирът е в землището на с. Красново/
ПО-МАЛКИ
ЯЗОВИРИ
град
Хисаря
1.РИБАРНИКА -1 5.231 дка
2.РИБАРНИКА- 2 4.778 дка
3.РИБАРНИКА- 3 3.547 дка
4.ХИСАР-8 - 99,439 дка
Защитени територии
На
територията на Община Хисар има три защитени местности и една природна
забележителност:
Защитената
местност ” Дъбите”- “Конска поляна ”
Намира се в землището на с. Кръстевич , в близост до хижа “Бунтовна”.
Обявена е за защитена със Заповед №4526/17.11.1975г. на МГОПС с площ
294.7 ха., с цел да се запази характерен и забележителен ландшафт на
местността, включващ вековни букови гори с голямо разнообразие на растителни
и животински видове, ползваща се за отдих и туризъм.
Защитената местност е държавна собственост, охранява се и се стопанисва
от ДЛ гр. Хисаря, под контрола на РИОСВ – Пловдив. Няма план за управление.
Защитена местност “Барикадите”
Прекатегоризирана е със заповед № РД – 332/31.03.2003г. на
Министъра на околната среда и водите от историческо място със същото
име, обявено със заповед № 77/03.02.1986 г. на председателя на КОПС,
в защитена местност. Намира се в землищата на гр. Копривщица, община
Копривщица и на село Старосел, община Хисаря. Защитената местност е
с площ 119,7 ха. и е обявена за такава с цел опазване на вековна букова
гора и характерен ландшафт с широколистни гори и ливадни съобщества.
Защитена
местност “Чивира ”
Прекатегоризирана е със заповед № РД – 326/31.03.2003г. на Министъра
на околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено
със заповед № 356 от 05.02.1966г. на председателя на КГГП в защитена
местност. Намира се в землищата на с. Старосел, община Хисар и с. Каравелово,
община Карлово.
Площта на защитената територия е 106,5 ха. Обявена е за такава с цел
опазване на вековната букова гора и характерен ландшафт с широколистни
горски и ливадни съобщества.
Природната
забележителност ”Дванадесетте дръжкоцветни дъба”
Обявена е за такава със Заповед № 18/08.01.1981 г. на КОПС
при МС. Намира се в местността “Гереня”, землището на с. Паничери, община
Хисар. Площта на природната забележителност е 20 ха.. Частна собственост.
Съгласно изискванията на Закона за защитените територии природната забележителност
следва да бъде категоризирана в защитена местност. Дъбовете с чаплова
колония, които са на възраст над 200 г. се намират в частни ливади,
които през есенно-зимния период се използват за пасище от местното население.
Фауна
и видове- обект на ловен туризъм
Фауната
на общината е взаимосвързана с определени екологични предпоставки, осигурявани
от растителността, климата, водите, антропогенното въздействие. Според
зоогеографското райониране община Хисар обхваща част от Предпланинския
и Горнотракйиския район на Медитеранската подобласт при н.в./надморска
височина/ от 200 до 1530 м..
Тук обитават евросибирски и централноевропейски видове от преходно-средиземноморския
фаунистичен комплекс.
Типични представители на евросибирските видове в България са: Лин (
Tinca tinca ) и Каракуда (Carassius carassius) - от рибите, Саблеклюн
(Recurvirostra avose t ta) - от птиците, Воден плъх (Arvicola terrestris)
– от бозайниците, а от централноевропейските: Голям гребенест тритон
( Triturus cristatus ), Обикновен тритон (Triturus vulgaris), Червенокоремна
бумка (Bombina bombina), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata ), Обикновена
чесновница (Pelobates fuscus), Дъждовник (Salamandra salamandra) – от
земноводните, Медянка (Coronel a austriaca) – от влечугите, Златка (Martes
martes), Дива европейска котка (Felis sylvestris), Лешников сънливец
( Muscardinus avellanarius )и Обикновен сънливец (Glis glis ) - от бозайниците.
Дъбовите горски формации в Средна гора създават подходящи
условия за развитие на дивечовите популации .
Обитаващите
ловни видове тук са:
І. Клас Бозайници ( Classis Mammalia )
Сем. Еленови (Familia Cervidae )
- Благороден елен (Cervus elaphus) – обитава в ограничено количество
ДЛР.
• Елен лопатар (Dama dama)
• Сърна (Capreolus capreolus) – обитава района повсеместно с неравномерна
гъстота.
Сем. Свине (Familia Suidae)
• Дива свиня (Sus scrofa) – обитава повсеместно района на ДЛ ”Хисар”
със запас близък до нормалния и с неравномерна гъстота.
Сем. Зайци (Familia Lep u ridae)
• Заек (Lepus europaeus) – повсеместно разпространен с равномерна
гъстота.
Сем. Катерици (Familia Sciuridae)
• Катерица (Sciurus vulgaris) – повсеместно разпространена.
Сем. Сънливци (Familia Gliridae)
• Glis glis (Съсел) – обитава ограничено широколистните гори.
Сем. Кучеподобни (Familia Canidae)
• Вълк (Canis lupus) – обитава високопланинските части
на ДЛР.
• Чакал (Canis aureus) – обитава повсеместно.
• Лисица (Vulpes vulpes) – обитава повсеместно.
Сем. Котки (Familia Felidae )
• Дива котка (Felis sylvestris) – повсеместно разпространена в
горските комплекси.
Сем. Порови (Familia Mustelidae)
• Белка (Martes foina) – повсеместно разпространение.
• Черен пор (Mustela putorius) – обитава предимно около застроените
площи.
• Язовец (Meles meles) – разпространение в горските комплекси
предимно около обработваемите площи.
Освен изброените ловни видове в района се среща и защитения вид – Невестулка
(Mustela nivalis).
ІІ. Клас Птици (Classis Aves)
Сем. Фазанови (Familia Fasianidae )
• Колхидски фазан (Fasianus colhicus)– отглежда се във фазанарии.
• Яребица (Perdix perdix) – повсеместно разпространена в горските
комплекси и около обработваемите площи.
• Пъдпъдък (Coturnix cotur) – среща се по време на прелета в предоставените
райони на СЛРБ.
Сем. Гълъбови (Familia Columbidae )
• Гривек (Columba palumbus) – разпространен в горските комплекси.
• Гургулица ( Streptopelia turtur ) – повсеместно разпространена
в районите на СЛРБ.
• Гугутка (Streptopelia decaocto) – около населените места.
Сем. Брегобегачи (Familia Charadriidae )
• Горски бекас ( Scolopax rusticola ) – среща се рядко.
Сем. Гъскови (Familia Anseridae )
• Зеленоглава патица (Anas platirinchos) – среща се по време на
прелета около язовирите на територията на общината.
• Голяма белочела гъска (Anser albifrons) – по време на прелета
в значително количество около язовирите в района.
• Зимно бърне (Anas crecca) и Лятно бърне (Anas querquedula) –
срещат се по време на прелета в язовирите.
Освен изброените ловни видове, в района обитават и значително количество
птици, представители на семействата: Ястребови, Соколови, Сови, Дроздове,
Завирушки, Орехчета, Сврачки, Синигери, Зидарки, Дърволазки, Стърчиопашки,
Чучулиги, Врабчови, Чинки, Кълвачи, Лястовици, Щъркели и др..

ІІІ.Клас Костни риби ( Classis Osteichtyes )
Сем. Шаранови (Familia Cyprinidae)
• Шаран (Cyprinus carpio) – Естествено разпространен и изкуствено
зарибяван на територията на лесничейството.
• Каракуда (Carassius carassius) – Естествено разпространена в
язовирите на територията на лесничейството.
• Кефал (Leociscus cephalus) – Естествено разпространен в долните
течения на реките и крайбрежията на язовирите.
• Червеноперка (Scardiniu s erythrophtalmus) – Естествено разпространена
в язовирите.
• Уклей (Alburnus alburnus) – Естествено разпространен в язовирите.
Гори

/
състояние, видово разнообразие, собственост, използване за рекреационни
цели, за дърводобив и други /
Площта
на горите на територията на Община Хисар е 202 кв.км..
Преобладават
следните дървесни видове: Бял бор; смърч; бук ; келяв габър; акация
; габър; черен бор; дугласка ела ; зимен дъб; благун ; космат дъб; цер;
други широколистни видове .
По бреговете на реките и долната част на склоновете са се настанили
някои по-влаголюбиви видове, като елши, тополи и трепетлики. Върху най-стръмните
терени естествената горска растителност се състои от насаждения с преобладаващи
видове - космат дъб и келяв габър смесени с мъждрян, клен, по-рядко
от слабо продуктивни цер, благун, габър, бряст и др..
В горите никнат различни видове гъби, горски плодове и билки като: Жълт
кантарион ( Hipericum perforatum ) и Червен кантарион ( Centaurea erythrea
), Съсънка ( Anemone pratensis ) Бял равнец ( Achilea millefolium )
и Жълт равнец, Иглика ( Primula veris ), Мащерка ( Thymus sp ), Ружа
( Altaea officinalis ), Бъз ( Sambucus nigra ), Шипка ( Rosa canina
), Глог ( Crataegus monogyna ), липов цвят и много други .
Екологичните условия благоприятстват развъждането на ценен дивеч (благороден
елен, дива свиня, фазан и други). Създават добри условия за развитие
на ловен и еко-пешеходен туризъм.
Демографски фактори
НАСЕЛЕНИЕ
НА ОБЩИНА ХИСАР ПО ДАННИ ОТ М.ФЕВРУАРИ 2003 Г.
населено
място |
постоянен
адрес |
настоящ
адрес |
общо
|
наст.
адрес в нас.място |
наст.
адрес в нас. място от общината |
наст.
адрес извън общината |
общо
|
пост.
адрес в нас. място |
Пост.
адрес
в нас. място от общината |
пост.
адрес извън общината |
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
с.
Беловица |
407
|
384
|
3
|
20
|
447
|
384
|
8
|
55
|
с.
Красново |
947
|
859
|
8
|
80
|
974
|
859
|
17
|
98
|
с.
Кръстевич |
375
|
328
|
6
|
41
|
417
|
328
|
5
|
84
|
с.
М.Крушево |
213
|
177
|
3
|
33
|
194
|
177
|
0
|
17
|
с.
Михилци |
175
|
143
|
0
|
32
|
207
|
143
|
0
|
64
|
с.
Мътеница |
149
|
131
|
2
|
16
|
161
|
131
|
11
|
19
|
с.
Н.Железаре |
335
|
325
|
1
|
9
|
373
|
325
|
11
|
37
|
с.
Паничери |
1
144 |
1
028 |
24
|
92
|
1
116 |
1
028 |
27
|
61
|
с.
С.Железаре |
648
|
613
|
6
|
29
|
701
|
613
|
24
|
64
|
с.
Старосел |
1
504 |
1
392 |
12
|
100
|
1
520 |
1
392 |
23
|
105
|
гр.
Хисаря |
8
948 |
8
168 |
97
|
683
|
8
570 |
8
168 |
28
|
374
|
с.
Черничево |
399
|
367
|
11
|
21
|
434
|
367
|
19
|
48
|
Всичко
за общината |
15
244 |
13
915 |
173
|
1
156 |
15
114 |
13
915 |
173
|
1026
|
|